Постинг
16.01.2017 13:16 -
< Обсидиан > < Дженифър Л. Арментраут >
Това е първата книга от една поредица, която доста отлагах да прочета, но когато вчера все пак я взех, мога да кажа че никак не съжалявам.
Действието се развива в дълбоката провинция на Западна Вирджиния, където Кейти е принудена да се премести заедно с майка си, която е решена да започне на чисто далеч от Флорида и смъртта на баща им.
Разбираемо, но изобщо не намирам логика в това действие. Кой ще изостави плажовете и слънцето, за да се забута в провинциално градче с 500 души на кръст?!
За една тинейджърка нищо не е по-трудно от това да започне всичко отначало. Особено когато в съседната къща живеят най-красивите брат и сестра, които е виждала. Добре, не красотата е точно проблемът.
Ди е изключително бъбрива, и весела и много, много жизнена, но близнакът й съвсем не прилича на нея по тези й качества.
Той е надут, арогантен, супер-дразнещ и изключително, ама изключително привлекателен. И би направил всичко, за да защити сестра си.
Следователно когато Ди и Кейти се сближават, той прави всичко възможно да вбесява и изкарва от нерви 17-годишната.
С две думи - да й скапе живота.
Кейти е раздвоена през цялото време, защото не знае дали омразата или привличането, което изпитва към него, преобладават. Всъщност самият Деймън се пита същото.
Когато обаче я нападат и почти убиват, и единственото, което помни, е ярка светлина, а спасителят й е именно Деймън, нещата започват да се объркват изцяло и лека полека всичко се обръща с надолу главата.
Ще спра до тук, защото ще е прекалено нечестно да ви издам повече, но се замислите, наистина ли е реално възможно някой човек да е толкова нечовешки красив.
Малко или много очаквах клише, когато я започнах. Сещате се. Самовлюбеното момче и глуповатото момиче, което отказва да признае, че е влюбено, но никой не й вярва. Останах, обаче, доволно изненадана. Мога да ви кажа, че тази книга е страхотна, забавна и вълнуваща и е за всеки, който обича фантастичната романтика и нетрадиционните неща.
Няма да съжалявате ако я прочетете, обещавам ви.
"В далечината отекнаха стъпки, дочух вик, но не се спрях, напротив, затичах се още по-бързо към гъстата гора пред мен. Не мислех, не разсъждавах, просто исках да избягам.."
Бих се радвала да чуя мнението ви
До скоро